На... тя (не) си знае...

Здравей отново,
скрита там, 
в спомена- дълбоко.
Да ти призная честно,
изпитвам срам,
дори да се присетя за това
какво бях и какво можех, и трябваше да бъда.
Мога и самичък-сам, 
да видя,
да помисля и усетя
че бях по-долу и от долината
сравнена със върха облян
от слънце и обсипан с еделвайси.
(ах-белоснежна красота!)
Ако аз съм малък бриз в пустиня
а сравня се с теб- си ураган
издигащ ме над масите народ 
само да ме смачкаш във агония
и попилееш всяко малко късче над света.
Да... дори на колене да падна ме е срам,
защото не заслужавам да е на земята,
същата, докосвана от стъпалата
на богиня.
Красива си, съвършенство, огън и блян,
но ме уби.
Сърцето ми е твое.Изтръгна го.Умирам цяла вечност
от любов по теб... мой, изгарящ мислите ми, нежен плам!