събота, 25 юни 2011 г.

Подценяваш ме!

Мога да се скрия
в кутийка от кибрит.
Тогава как ще ме намериш?


Мога да забравя
всичко в миг.
Тогава как ще ми припомниш?


Мога да умра
и духът ми сам да броди.
Тогава как ще ме докоснеш?


Може тя сърцето
да ми пороби.
Тогава как ще ме целунеш?


Може и земи
непознати да открия.
Тогава как ще ме посрещаш?


Може и омраза
към съществото ти да крия.
Но дори тогава, знам
ще ме обичаш.

неделя, 19 юни 2011 г.

Анонимна 2

..... Магия-увано ....


Ти си Капката, първата паднала капка
очакван есенен дъжд
изпълнила обятията на жадната,
суха, изтерзана земя.


Ти си Ароматът на цъфналата роза,
вдъхновила поет, 
омаяла сърце на дете с красота, 
убола ме до кръв.


Ти си Тъгата на живота,
предусещащ идването на зимата и свършека.
Финала. 
Въпреки това, ти го възкресяваш отново.


Ти си Абсолютното на 
нереалното, невъзможното
свръх-вълшебното и въображаемо.
И все пак- ти съществуваш!


Ти си Романтиката. Вечна и неуморима,
неунищожима, 
повторима и уникална.
Виж! Възпявам те!


Ти си Инатът, който възбуждаш.
Продължавам.
Не спирам.
Не искай го! Не мога и няма!


Ти си Настоящето. Още и миналото.
Моля те! На колене съм!
Бъди и моето бъдеще!
Смили се!


Ти си Ангел. Ти имаш ангелско сърце,
най-ярката и прелестна душа.
А с огън ме изгаряш, дори скрита в мислите.
Аз съм грешника?

събота, 18 юни 2011 г.

Анонимна

Как ли да те нарека?Защото,
анонимна моя, името ти не смея да изричам с устни
те са толкова порочни, груби, непосилни,
атоми от ангелското в требе да опишат.
Рисунка с фантазия, в мислите си съкровенни, най-интимни,
имам само и това е. Нищо повече.
Недостоен да те назова дори, да пожелая лично, да те окова.
А ти си толкова красива!

вторник, 7 юни 2011 г.

не-ми-се-мисли-заглавие

Слънцето и добре да грее,
то залязва когато дойде време.
И ние като него, 
и всичко останало е пак така.


Никой няма да ни пита:
доволен ли остана?Как живя?
Не... защото справедливост няма.
Има само край, а тук-таме- начало.


Остава само вечно времето,
докато и неговия край не дойде.
А ние до тогава, 
ще сме прах-подмятани от вятъра.


(Истината е това,
трябва да ви се съобщи-
няма да ни помилват с:
"Искате ли още?")


Но недейте плака...
Милиард по милиард преди
и още толкова след нас,
няма разлика.
Никаква.

На... тя (не) си знае...

Здравей отново,
скрита там, 
в спомена- дълбоко.
Да ти призная честно,
изпитвам срам,
дори да се присетя за това
какво бях и какво можех, и трябваше да бъда.
Мога и самичък-сам, 
да видя,
да помисля и усетя
че бях по-долу и от долината
сравнена със върха облян
от слънце и обсипан с еделвайси.
(ах-белоснежна красота!)
Ако аз съм малък бриз в пустиня
а сравня се с теб- си ураган
издигащ ме над масите народ 
само да ме смачкаш във агония
и попилееш всяко малко късче над света.
Да... дори на колене да падна ме е срам,
защото не заслужавам да е на земята,
същата, докосвана от стъпалата
на богиня.
Красива си, съвършенство, огън и блян,
но ме уби.
Сърцето ми е твое.Изтръгна го.Умирам цяла вечност
от любов по теб... мой, изгарящ мислите ми, нежен плам!