Анонимна 2

..... Магия-увано ....


Ти си Капката, първата паднала капка
очакван есенен дъжд
изпълнила обятията на жадната,
суха, изтерзана земя.


Ти си Ароматът на цъфналата роза,
вдъхновила поет, 
омаяла сърце на дете с красота, 
убола ме до кръв.


Ти си Тъгата на живота,
предусещащ идването на зимата и свършека.
Финала. 
Въпреки това, ти го възкресяваш отново.


Ти си Абсолютното на 
нереалното, невъзможното
свръх-вълшебното и въображаемо.
И все пак- ти съществуваш!


Ти си Романтиката. Вечна и неуморима,
неунищожима, 
повторима и уникална.
Виж! Възпявам те!


Ти си Инатът, който възбуждаш.
Продължавам.
Не спирам.
Не искай го! Не мога и няма!


Ти си Настоящето. Още и миналото.
Моля те! На колене съм!
Бъди и моето бъдеще!
Смили се!


Ти си Ангел. Ти имаш ангелско сърце,
най-ярката и прелестна душа.
А с огън ме изгаряш, дори скрита в мислите.
Аз съм грешника?